Снежинката започна да расте все повече и повече, докато накрая се превърна в жена, обвита в изящна бяла мантия, съшита от милиони святкащи снежинки. Тя бе много красива, но от лед, ослепителен блещукащ лед, и все пак – тя бе жива. Очите й гледаха втренчено като две ясни звезди, но в тях нямаше покой и уют.

 

 

Snowflakes began to grow more and more, until he became a woman wrapped in elegant white robe made up of millions of flashing snowflakes. She was very beautiful, but ice, ice dazzling sparkling and still - she was alive. Her eyes stared like two clear stars, but did not rest and comfort.